Синап черен (Brassika nigra) семе

Препоръчителна дневна доза за възрастен:

Прилага се предимно външно: Приготвят се лапи от равни количества синап, брашно (при деца брашното трябва да е 2-3 пъти повече) и малко вода. Лапата се държи до зачервяване на кожата, но болният не трябва да усеща силна болка. Обикновено лапата престоява 10–20 минути при възрастните, а при децата много по-кратко време. Внимава се да не изгори кожата.

Вътрешно: При бронхит – 1 супена лъжица счукано семе се разбърква с 500 грама мед, 3-4 супени лъжици се приемат дневно. 

Да се съхранява на сухо място, при стайна температура, без пряка слънчева светлина. Да се пази от достъп на малки деца.

Разпространение:

Расте в Средиземноморието, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. У нас се среща из буренливите и необработваемите места, в орниците и нивите, край пътищата, а в някои части на страната се отглежда.

Описание:

Сем. Кръстоцветни (Cruciferae).

Едногодишно тревисто растение с право, разклонено на върха и високо до 1,5 метра стъбло. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, лировидни, с 2-4 странични дялове, а горните – яйцевидни или ланцетни, целокрайни или рядко назъбени, голи и синкавозелени. Цветовете са жълти и събрани на върха на стъблото в гроздовидни съцветия. Те са с 4-листна чашка, 4-листно венче, 6 тичинки и 1 плодник. Плодът е шушулка, прилегнала към стъблото, двугнездна с кълбести семена с мрежесто набраздена повърхност. Цъфти от май до юли.

Използваема част:

Семената (Semen Sinapis negrae), брани прeди пълното им узряване, за да се избегне оронването им.

Химичен състав:

Съдържа до 30% мазнини (състоят се от глицериди на олеиновата, линоловата, еруковата, линоцериновата, палмитиновата и арахиноватакиселина), до 20% белтъчно вещество, слузни вещества, синапено етерично масло (с главна съставна част алилизотиоцианат, следи от диметилеулфиди и серовъглерод, цианалил и други), холинов естер, гликозида синегрин, който представлява калиева сол на мирозиновата киселина и под действието на фермента мирозин в присъствие на вода се разпада на кисел калиев сулфат, гликоза и алилизотиоцианат, неизучени сернисти съединения и други.