Сладък корен, Женско биле (Glycyrrhiza glabra) корен

Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия. 

Сладникът намира приложение отдавна както в народната, така и в научната медицина – при възпаление на дихателните пътища, при възпаление и камъни в бъбреците, при пресипнал глас, при гастрит, хроничен запек и ревматизъм. Притежава добре изявено отхрачващо и омекчаващо лигавиците действие. Корените на женското биле се прилагат като спазмолитично, капиляроукрепващо и противовъзпалително средство при много заболявания. Регулира обмяната на веществата, намалява апетита.

Прилага се при: бронхиален задух и кашлица, язва на стомаха и дванадесетопръстника като, без да се променя киселинността на стомашния сок, се улеснява заздравяването на разранената лигавица.

Препоръчителна дневна доза за възрастен. 

1 супена лъжица се вари в 500 мл вряща вода 5 минути. Кисне 20 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна. ИЛИ: 1 супена лъжица кисне 8 часа в 300 мл студена вода. Да се съхранява на сухо място, при стайна температура, без пряка слънчева светлина. Да се пази от достъп на малки деца.

Разпространение:

Среща се в Южна и Източна Европа, на повечето места култивирано. У нас расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина.

Описание:

Сем. Бобови (Fabaceae, Leguminosae).

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система с дълги до няколко метра корени, отвън кафяви, а отвътре лимоненожълти. Стъблата са до 2 метра високи, изправени, в горната част разклонени. Листата са последователни, нечифтоперести. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Плодът е 2-3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

Използваема част:

Използват се корените (Radix Glycyrrhizae, Radix Liquiritiae), обелени от външната кафява кора.

Химичен състав:

Съдържа 6-12% глициризин, на който се дължи сладкият вкус на корена и лечебното му действие. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глициризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини. Освен глициризин в дрогата са установени различни флавоноиди, от които с биологична активност са флаванонът ликвирицигенин и халконът изоликвирицигенин. В корените се съдържат също хидроксикумарините умбелиферон, херниарин и ликумарин. Съдържат се още глюкоза и захароза, холин, бетаин, скорбяла (25-30%), етерично масло, аспарагин, нишесте, танини, кумарини, стероли (р-ситостерол) и други.