Разпространение:
Летният дъб се среща на групи или единично предимно в низините и покрай реките.
Описание:
Сем. Букови (Fagaceae).
Дъбът е високо дърво 30-35 метра с широка разперена корона. Има голи, гладки, кафявозелени или синкаво зелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни, жълъдите са с тънки дълги дръжки, обвити с чашка, получена от разрастването на оста на съцветието. Цъфти в началото на пролетта.
Използваема част:
Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет. За целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с чукче и се бели.
Химичен състав:
Кората съдържа около 20% галотанини, левулин, малки количества галова, елагова, ерукова киселина, катехинови танини (до 0,4%), въглехидрати, смоли, кварцетин, дъбилни вещества, захароза, глюкоза и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Основното действие на растението е адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително, противоглистно и противопаразитно. Препоръчва се за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката.
Прилага се предимно външно при: Кожни заболявания, възпаление на венците и сливиците, хемороиди, анални фисури, бяло течение, против потене на краката. Вътрешно се прилага рядко и в малки дози при възпаление на стомаха, червата, обилна менструация, диария.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
Външно – за бани, компреси или за жабурене при парадонтоза, 2-3 супени лъжици се варят в 500 мл вряща вода 10 минути.
Вътрешно – 1 чаена лъжица се залива с 300 мл студена вода за 8 часа. Дозата е за един ден.
НЕ СЕ ПРЕДПИСВА НА ДЕЦА!
Коментирането на тази статия е ограничено