Разпространение:
У нас дюлата се отглежда в цялата страна, главно в южните райони, особено в равнините не по – високо от 600 метра надморска височина.
Описание:
Сем. Розови (Rosaceae).
Дюлата е разклонено до 3-4 метра високо дърво или храст. Листата са едри, последователни, голи отгоре, отдолу силно напластени с къси и опадващи дръжки. Цветовете са едри светлорозови или бели, разположени поединично. Плодът е лимоненожълт, има крушовидна форма и е покрит с влакнест мъх. Има 8-10 семена. Цъфти през май-юни. Плодовете зреят до есента.
Използваема част:
Семената (Semen Cydoniae).
Химичен състав:
20% слузни вещества, дъбилни вещества, 15% тлъсто масло, протеини, незначително количество цианогенния глюкозид амигдалин, емулзин, пепел 1,3% с 42% фосфорна киселина. Слузното вещество представлява уронови киселини и ксилоза.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Приготвена по студен начин слуз от семената (5:100) се използва като ефикасно омекчаващо средство при кашлица, бронхит, стомашни и чревни заболявания, като слабително средство и други. Външно за компреси при изгарания. Приложение има и в козметиката за омекчаване на кожата и други. Слузта се приготвя от цялото семе, без да се счуква. Плодовете се използват за храна в свежо състояние или от тях се правят компоти, комфитюри, желета и други.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
Приготвя се запарка от 1 чаена лъжица и 250 мл вряща вода. Кисне 60 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти на ден по 80 мл.
Коментирането на тази статия е ограничено