Разпространение:
Анасонът произхожда от Мала Азия, от където се отглежда от древни времена. В България се отглежда предимно в югоизточната част (Хасковско, Първомайско, Бургаско, Чирпанско и Асеновградско).
Описание:
Сем. Сенникоцветни (Apiaceae).
Анасонът е едногодишно тревисто растение със слаборазклонен вретеновиден корен, достигащ до 60 см в почвата. От всеки корен излиза само по едно изправено стъбло с височина около 10-60 см. В горната си част то е разклонено, голо или покрито с дребни власинки. Приосновните листа са захванати на дръжки, прости са, с яйцевидна или бъбрековидна форма, назъбени и нарязани. Горните листа са с къси дръжки или приседнали. Цветовете са дребни и бели на цвят. Плодът е яйцевиден, сивокафяв или зеленикав. Той не се разпада дори и след изсушаване. Цъфти юни-август.
Използваема част:
Плодчетата (Fructus Anisi).
Химичен състав:
Всички части на растението съдържат етерично масло (в семената то достига до 6%). В дрогата се съдържат до 90% анетол, естрагол, метилхавикол, анисалдехит, анисов кетон, анисова киселина и др. В плодовете (семената) има съдържание и на тлъсто масло (до 28%), холин, до 20% белтъчни вещества, захари, слузни вещества, стигмастерин, ензими и минерални соли.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Анасонът се прилага при възпаление на лигавицата на дихателните органи, при кашлица, загуба на глас, бронхиален катар, астма, безсъние, храносмилателни смущения в стомаха и червата - подуване, болки, тежест. Прилага се още при заболявания на бъбреците и пикочния мехур, стимулира лактацията.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
1 чаена лъжичка се запарва в 300 мл вряща вода за 20 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 100 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено