Разпространение:
Расте по влажни и сенчести места, много нарядко в Източна и Средна Стара планина и в Родопите.
Описание:
Сем. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbelliferae).
Двугодишно до многогодишно тревисто растение с късо месесто коренище. Коренището е сочно прешленесто с многобройни корени, с млечен сок. Стъблото на билката лечебна пищялка е до 1,5 метра високо, право, цилиндрично, кухо, в горната част разклонено. Листата са двойно или тройно пересто разделени, с големи, силно издути влагалища. Съцветието е сложен сенник с 20-40 главни лъча. Цветовете са жълтозеленикави. Цьфти юли-август.
Използваема част:
Коренището с корените (Rhizoma et Radix Angelicae).
Химичен състав:
В коренището се съдържа около 1% етерично масло с главна съставка р-феландрен, а също а-пинен, р-цимол и други. С фармакологично-действие са и съдържащите се кумарини – ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен, умбелиферон, умбелипренин, и някои други съединения, като ангеликовата киселина, флавоноиди – производни на нарингенина, β-ситостерол, витамин К и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
корените на ангеликата се използват като аналгетично(обезболяващо), спазмолитично, хипотензивно, съдоразширяващо, отхрачващо и жлъчкогонно средство.
Прилага се при: ангина, хрема, кашлица, храносмилателни смущения, болезнени колики на червата придружени с метеоризъм, инфекции на пикочните пътища. Под формата на спиртни настойки (1:10), ангеликата се препоръчва при ревматизъм за облекчаване на болките.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 чаени лъжици се варят в 400 мл вряща вода 5 минути. Кисне 1 час. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено