Разпространение:
Вирее по влажни горски и планински места из средна Европа. У нас много рядко се среща в селските градинки, като декоративно растение.
Описание:
Сем. Сложноцветни (Asteraceae).
Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, червеникавокафяво на цвят. От това коренище излизат голям брой тънки коренчета. Стъблото е високо и окосмено. Цветовете са жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха на стъблото. Цъфти през май-септември.
Използваема част:
Цветните кошнички, брани по време на цъфтежа юни-юли.
Химичен състав:
Плодовете съдържат до 3% етерично масло, което се състои се от апиол, 1-алфа-пинен.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
арниката притежава жлъчкогонно и кръвоспиращо действие, подобрява сърдечната дейност. Прилага се при: климактерични смущения, безапетитие, атеросклероза, леки форми на хипертония, коронарна болест (като помощно средство). Използва се още при цистит и пясък в пикочния мехур, парализи, амебна диария. Спиртна настойка от корените на арниката може да се употреби при припадъци след черепномозъчни травми, изтощителни боледувания, при влошено кръвоснабдяване на крайниците и други.
За външно приложение: при гнойни кожни инфекции, кървящи рани, натъртвания, при заболяванията на опорно-двигателния апарат като артрит, ревматизъм, ишиас и др. Приложени локално в корените на косата, извлеци от цветовете спират косопада.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
Запарка се приготвя като се залее 1 чаена лъжица от билката с 300 мл вряща вода вода. Престоява 30 минути. Пие се по 80 мл 3 пъти дневно.
Коментирането на тази статия е ограничено