Разпространение:
Аирът произхожда от тропична и субтропична Азия, но е пренесен през Средните векове в Цариград, а по-късно и в различни части на Европа. У нас се среща по мочурливите места и разливите на реките и то като подивяло, в Софийско, Сливенско и Казанлъшко.
Описание:
Сем. Змиярникови (Araceae).
Блатният аир е многогодишно тревисто растение, което достига височина на стеблото от 60 до 150 см. Коренището му е пълзящо, с дебелина до 3 см. Листата на аира са изправени и мечовидни. Те достигат дължина до 1 метър и ширина от 0,5 до 1,5 (3) см. В горната част на стеблото се намира съцветието, на което са разположени плътно, подобно на царевичен кочан многобройни, приличащи на кубчета цветчета. Плодчетата на аира са червени ягоди. Цъфти през юни-юли.
Използваема част:
Обелените коренища (Rhizoma Calami), събрани през ранната пролет или есента, нарязани на късове от около 10 см. и изсушени.
Химичен състав:
1,5-3,5% етерично масло (Oleum Calami), на което се дължи силната му миризма и острият му парлив вкус. Съдържа още около 0,20% от горчивото вещество акорин, смолата акоретин, 25-40% нишесте, слузни вещества, 7,8% веществото азарон, витамин С, скорбяла и катехинови танини.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
основното действие на растението е апетитовъзбуждащо, газогонно, тонизиращо, противодиарично, диуретично, седативно, сънотворно, спазмолитично и аналгетично. Прилага се при анемия, жлъчни и бъбречни заболявания, нередовна менструация, за налагане на трудно заздравяващи рани и циреи. Корените на аира засилват секрецията на солната киселина в стомаха и е особено подходящ при хипоацидни гастрити, също и при язва на стомаха и дванадесетопръстника, нарушения на храносмилането. Използват се и при липса на апетит, както при възрастни, така и при деца. Спиртен извлек от коренището на аира се използват за подтискане на някои патогенни микроорганизми, главно от групата на шигелите, протеус и пиоцианеус.
Външно: Прилага се за жабурене при кървене на венците, за бани и компреси при циреи, гнойни рани и рахит.
Парче от корен на аира, поставено под езика за няколко минути, води до отвращение към тютюнопушене.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
1 чаена лъжичка от билката се залива с 250 мл студена вода. Кисне 1 нощ. На сутринта се затопля. Прецежда се и се пие на глътки за деня.
Коментирането на тази статия е ограничено