Разпространение:
Култивира се като градинско растение в цялата страна, като диворастящо се среща в субтропичните и тропични райони на Африка и Азия.
Описание:
Сем. Устноцветни (Lamiaceae).
Босилекът е едногодишно тревисто растение с характерен приятен аромат. Стъблото е 20-60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата. Листата са срещуположни, яйцевидни, рядко назъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бели или розово-виолетови, разположени на групи по 6 в пазвите на листата, с 5-листно венче и 4 тичинки. Плодът е сух и се разпада на 4 кафяфо-черни едносеменни гладки или финозърнести орехчета. Цъфти през юли и август.
Използваема част:
Надземната част на растението, която се бере по време на цъфтежа юли-август.
Химичен състав:
Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав: евгенол, метилхавикол, линалоол, цинеол, пинен, оцимен и други. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди, горчиви вещества и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
основното действие на растението е противовъзпалително, карминативно, болкоуспокояващо, отхрачващо, възбужда апетита.
Прилага се при: Инфекциозно-възпалителни процеси на пикочо-половите и дихателните пътища, хроничен простатит, бронхиална астма, депресия, безсъние, болки в жлъчката, хронични гастрити, колити и ентерити.
Външно: Използва се за кожни обриви и отоци. Отлично средство срещу комари, а сокът от прясното растение – против гнойни възпаления на средното ухо.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 супени лъжици се запарват в 500 мл вряща вода за 60 минути. Прецежда се. Пие се 4 пъти по 100 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено