Разпространение:
Расте и се отглежда основно в Китай. Отскоро се отглежда и в източен Непал, Тайван, Тайланд и Индия.
Описание:
Сем. Чаеви (Theaceae).
Съществуват 6 основни разновидности на чая–бял, жълт, зелен, улонг, черен и пу-ер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и основната разлика между сортовете е в начина на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.
Използваема част:
Листата.
Химичен състав:
Поради общия си растителен произход, белият чай споделя много от химическите свойства и здравословните ефекти на другите видове чай, но е по-богат на антиоксиданти. Количество и съотношение на полифенолни съединения в чая варират в широки граници между различните видове бял чай, като често се припокриват с химическия състав на зеления чай.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Полифенолите имат добро антиоксидантно действие и могат да понижат вероятността от възпалителни увреждания и стареене. По – дългия прием има антимикробно и пробиотично действие за стомашно-чревния тракт. Макар белия чай да съдържа значително по-малки количества кофеин от черния чай, в него се съдържат относително равни количества теанин. Веществото е способно да преминава през кръвно-мозъчната бариера и достигайки мозъчните тъкани има психоактивни ефекти, сходни с тези на кофеина. Сред тях се докладва за повишено внимание и концентрация и понижаване на умствения и физически стрес.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязани листа от бял чай с 250 мл много гореща вода (но не вряща). Кисне 3-5 минути. Пият се 2-4 чаши на ден. Едни и същи листа могат да се използват няколко пъти, като всеки следващ път минутите за запарка се увеличават.
Коментирането на тази статия е ограничено