Разпространение:
Широко разпространен из цяла Европа, мала Азия, Кавказ, Северна Америка. У нас се среща по-често в Странджа, Пирин и Родопите.
Описание:
Сем. Санталови (Santalaceae).
Голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 100 см, вилужно разклонено. Листата срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2-8 см, широки до 3 см, целокраини, с 3-7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете дребни, еднополови, събрани в сбити групички по 5-7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета.
Използваема част:
Млади клонки и листа на Белия имел събирани предимно от иглолистни дървета.
Химичен състав:
Съдържа сърдечно активно вещество вискотоксин (0,03-0,10%), което действа ферментоподобно липолитично и прелиотично на високото кръвно налягане. Съдържа още витамин С, висцин, тирамин, восъци, смолисти и дъбилни вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди танини, олеанолова киселина и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Основното действие на растението е хипотензивно (намалява кръвното налягане), съдоразширяващо, кръвоспиращо, антиканцерогенно. Белия имел се прилага при повишено кръвно налягане, сърдечни смущения, атеросклероза,спастични състояния, главоболие, невралгии, шум в ушите, кръвоизливи, като помощно средство при някои форми на епилепсия и др. Използва се и при отоци на лимфните възли и тумори.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
1 чаена лъжичка от билката се залива с 200 мл студена вода. Кисне 1 нощ. Прецежда се и се пие на глътки за деня.
Коментирането на тази статия е ограничено