Разпространение:
Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната докъм 1000 метра надморска височина.
Описание:
Сем. Сложноцветни (Compositae).
Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2 метра стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие кошничка. Периферните цветове на кошничката са тясно-езичести, жълти, а вътрешните тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4-5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли-август.
Използваема част:
Коренищата с корените, които се вадят рано напролет или късно наесен.
Химичен състав:
Съдържа 1-3% етерично масло, чиито основни съставки са сексвитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20-40 % инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и други. Изолирани са и разпадните продукти псевоинулин и хелиантенин.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Съдържащите се в белия оман лактони действат секретолитично, отхрачващо, противовъзпалително, против чревни паразити. Подобрява храносмилането, използва се още като жлъчкогонно и противопаразитно средство. Прилага се при заболявания на диихателната система (бронхит с гъсти секрети) и жлъчката, стомашно-чревни възпаления, хемороиди, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, воднянка, бяло течение, виене на свят, епилептични припадъци, главоболие, ускорено сърцебиене, при възпаление на простатата. Външно се прилага при кожни възпаления и сърбежи, труднозарастващи, но немокри рани.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
1 супена лъжица се вари в 400 мл вряща вода 5 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено