Разпространение:
Среща се в цяла Европа. У нас белият равнец е разпространен най-вече по ливадите, пасищата и храсталаците до към 1500 метра надморска височина.
Описание:
Сем. Сложноцветни (Compositae).
Многогодишно тревисто растение с прави или възходящи стебла, обикновено неразклонени и високи 8-50 см. Листата са последователни двойно до тройно перести. Цветните кошнички са събрани във връхни щитовидни съцветия. Всяка кошничка се състои от бели и жълтокафяви венчета. Цъфти през лятото май-септември.
Използваема част:
Цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част без дебелите, одървенели стебла (Herba Millefolii).
Химичен състав:
Съдържа до 0,5% етерично масло, горчивото вещество ахилеин, около 2,8% танини, аспарагин, цинеол, пинен, борнеол, витамините С и К (счита се за едно от най-богатите на витамин К растения) смоли и органични киселини.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
предимно адстрингентно, кръвоспиращо, холеретично и противовъзпалително действие.
Прилага се при: липса на апетит, стомашни колики, диарии. Белият равнец е едно от най-популярните растения у нас използвано като кръвоспиращо средство при маточни, стомашни и хемороидални кръвоизливи и външно при рани и кръвотечения от носа. Използва се още при нарушения на сърдечния ритъм, за регулиране на менструацията, при чернодробни и жлъчни заболявания, при възпалителни заболявания на отделителните пътища и бъбреците, при главоболие.
Външно: За бани при труднозарастващи рани и хемороиди, за гаргара при възпалени венци и други.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 супени лъжици се запарват в 400 мл вряща вода за 2 часа. Прецежда се. Пие се 4 пъти по 100 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено