Разпространение:
По скалистите и сухите храсти. По отношение на почвите – не е претенциозно – расте при киселинни, неутрални и алкални почви. Среща се главно в Източни Родопи, Беласица, Кресненското дефиле. Произхожда от Гърция.
Описание:
Сем. Устноцветни (Lamiaceae).
Многогодишно тревисто растение със стъбла до 60 см. Стъблата в горната част са разклонени и покрити с бели власинки. Листата са дребни и елипсовидни с тъмнозелен цвят. Цветовете на белия риган са бели рядко розови, разположени в зелени прицветници. Както цветовете, така и листата са покрити от жълти точки, които представляват жлези. Цялата билка е с приятна миризма. Цъфти юни – август.
Използваема част:
Стръковете (Herba Origani heracleotici).
Химичен състав:
Карвакролът (до 68%), а-пинен, амилов алкохол, феландрен, дипентен, пара-цимол, линалоол, камфора, борнеол, борнилов ацетат, тимолът, линалолът.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Билката има диуретично, потогонно, холеретично, обезболяващо, успокоително, хипнотично, антибактериално, отхрачващо действие.
Прилага се при: Заболявания на храносмилателната система, възпалителни заболявания на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур, безсъние и нервни разстройства, повишена нервна раздразнителност, настинки, бронхит, пневмония и бронхиална астма.
Външно се използва за лечение на различни кожни заболявания под формата на вани и компреси.
Не се препоръчва употребата на билката от бременни жени!
Коментирането на тази статия е ограничено