Разпространение:
Расте край пътища и огради предимно в южните части на страната, сравнително рядко. Култивира се масово из Европа.
Описание:
Сем. Сложноцветни – Asteraceae (Compositae).
Едногодишно или двегодишно едро и бодливо растение. Стъблото е 20-150 см високо, право, неразклонено или слабо разклонено, почти голо. Приосновните листа са с дръжки, пересто наделени 25-50 см дълги и 12-25 см широки, голи. Стъбловите листа са по-дребни и по-слабо наделени, приседнали, стъблообхващащи; листните дялове завършват с жълтеникавобели, твърди, до 8 мм. дълги бодли. Цветните кошнички са единични, 2,5-3 см в диаметър с обвивка от бодливи листчета. Всички цветове са тръбести, пурпурночервени. Плодосемките са черни със сиви точки, продълговато яйцевидни, 6-8 мм дълги, лъскави, с хвърчилка от бели власинки. Цъфти юни-август.
Използваема част:
Плодосемките (Fructus Silybi).
Химичен състав:
В плодовете на белия трън е изолирана флавоноидната субстанция силимарин, слузни вещества, тлъсто масло, смоли и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Мощен хепатопротектор. Съдържащия се в семената на белия трън силимарин се счита за многообещаващо лечебно средство при редица чернодробни и жлъчни заболявания. Ускорява възстановяването на черния дроб от възпаления, които могат да бъдат причинени от вируси, лекарства и токсични вещества като алкохол. Силимаринът показва и добри перспективи в превенцията срещу образуването на камъни в жлъчката чрез намаляване на холестеролните й нива. Използва се също като средство срещу хепатит, чернодробна цироза, хемороиди и други.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
1 чаена лъжичка счукани семена се запарва с 400 мл вряща вода за 1 час. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено