Разпространение:
Акацията произхожда от Атлантическото крайбрежие на Северна Америка. У нас е ширококултивирано в градини, паркове, край жп. линии и пътища като медоносно, противоерозивно и за укрепване на различни терени.
Описание:
Сем. Fabaceae-Бобови.
Високо до 15-25 метра дърво с широка корона, сивокафява надлъжно напукана кора; клоните са гладки и голи. Листата на акацията са нечифтоперести, а в основата на дръжката им от двете страни има по един извит шип. Цветовете са бели, събрани във висящи редки гроздове. Плодът на акацията е продълговат, силно странично сплеснат, тъмнокафяв до чернокафяв боб с 4-10 бъбрековидни семена. Цъфти май-юни.
Използваема част:
Цветовете (Flores Acaciae), кората (Cortex Acaciae) и листата (Folia Acaciae).
Химичен състав:
Цветовете съдържат етерично масло, в чийто състав влизат хелиотропин, метилантранилат и други флавоноиди и танини; листата – флавоноиди и техните глюкозиди (акацетин, акациин, робинин); кората – сирингова киселина; и дървесината, която е богата на флавоноидите дихидроробинетин, робенитин и танини.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Акацията притежава диуретично, отхрачващо, лаксативно, противоспазматично и жлъчкогонно действие. Цветовете на акацията се прилагат при заболявания на пикочните пътища и бъбреците, кашлица, главоболие, невралгия на лицев нерв, простудни заболявания, гастрит и други.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
1 супена лъжица се запарва в 500 мл вряща вода за 20 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 80 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено