Разпространение:
У нас бялата черница почти не се среща в диво състояние. Видът е характерен за ройони с по-висока температура, поради което в България се срещат предимно изкуствени насаждения от растението. Бялата черница не е претенциозна откъм почви, върху които расте. Оптимално видът се развива в по-плодородни почви, които са богати на пясък.
Описание:
Сем. Черничеви (Moraceae).
Бялата черница е листопадно широколистно дърво, достигащо на височина 12-20 метра и дебелина 80 см, с добре развита коренова система. Стеблото на бялата черница е право, покрито с плитко или широко напукана сиво-кафява кора с добре развита закръглена корона. Кората на старите клони е сива и гладка, а на младите клони жълто-зелена до сиво-кафява с лещанки. Листата на бялата черница са лъскави, тъмнозелени, закрепени към клоните с дълги дръжни, с яйцевидна форма, с едро назъбени ръбове и заострени на върха, цели, или разделени на 3-5 дяла, с 6-7 двойки странични жилки, голи отгоре и окосмени отдолу. Плодът на бялата черница е с къса дръжка, продълговат, месест, сочен, бял, розов или пурпурно-червен на цвят плод, достигащ на дължина 3-5 см, който узрява юли-август.
Използваема част:
Листата, брани по време на цъфтежа – април-май.
Химичен състав:
Листата съдържат аспарагинова киселина, аденин, глюкоза, значителни количества витамин С и други.
Лечебно действие и приложение според българската народна медицина:
Листата на черницата проявяват аналгетично, хипотензивно и седативно действие. Изказано е предположение, че хипогликемичното действие на листата на черницата се дължи на наличието на витамин В2, който улеснява фиксирането на глюкозата в тъканите. В българската народна медицина листата на черницата се използвата предимно при захарен диабет, бронхиална астма, авитаминоза.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 супени лъжици се варят в 500 мл вряща вода 5 минути. Кисне 30 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 150 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено