Разпространение:
В Европа (с изключение на Скандинавия), Средиземноморието, Северна и Южна Америка, Югозападна и Централна Азия. В България се среща из влажни и песъчливи места, покрай реките и пътищата докъм 700 метра надморска височина по цялата страна.
Описание:
Сем. Върбови (Salicaceae).
Името на бялата върба произлиза от светлобелезникавата до почти бяла окраска на листата. Растението е дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25-30 метра. Младите клонки на върха са със сребристи власинки, по-късно голи. Короната е широка и неправилна. Листата са ланцетни, последователни, заострени, дълги 5-12 см, широки 1-3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки. Цветовете са събрани в цилиндрични реси.
Използваема част:
Корите (Cortex Salicis) и листата (Folia Salicis).
Химичен състав:
До 7% салицил – глюкозид, фенолни глюкозиди, до 10% катехинови танини, смоли и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Върбата притежава антисептично, антиревматично, затягащо, температуропонижаващо и противовъзпалително действие. Използва се при остър и хроничен ставен ревматизъм, болки и отоци в ставите, главоболие, невралгия, подагра, простудни заболявания, плеврит, чревни и жлъчни колики. Външно – при гнойни рани, циреи, потене на краката, различни кожни заболявания. Кори от върба сварени с оцет в съотношение 1:10 се втриват в корените на косата срещу пърхот.
Препоръчителна дневна доза за възрастни:
2 супени лъжици се варят в 500 мл вряща вода 5 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 150 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено