Разпространение:
Расте по скални и каменисти склонове на варовит терен, предимно в разредени дъбови гори. Среща се почти в цяла България докъм 600 метра надморска височина.
Описание:
Сем. Зърникови (Rhamnaceae).
Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо до 3 метра. Листата са последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2-4 см дълги и 1,5-3 см широки, неясно назъбени, кожести, голи, лъскави. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3-4 мм широки, жълтозелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка с 3 гнезда, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от май до юни, а плодовете узряват от юли до октомври.
Използваема част:
Плодовете (Fructus Paliuri), които се берат след узряването им.
Химичен състав:
Дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин, рамноглюкозиди, рутозид и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Плодовете на драката се използват най-вече като затягащо средство при диарии, отхрачващо при остър и хроничен бронхит, коклюш, магарешка кашлица, против обриви по кожата при екземи. Леко понижава кръвното налягане.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 супени лъжици се варят в 500 мл вряща вода 5 минути. Кисне 30 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 150 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено