Разпространение:
Разпространено е из цялата страна по песъчливите места, из ливадите и пасищата, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини.
Описание:
Сем. Сложноцветни – Asteraceae (Composite).
Многогодишно тревисто растение, високо до 30 см, с дебел, вертикален, вретеновиден корен, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо стъбло, на върха на което се намира една цветна кошничка. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове. При лошо време и нощем кошничките се затварят. Плодът е елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги бели власинки. Растението развива късо коренище, което преминава в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от март до септември.
Използваема част:
Корените (Radix Taraxacum) надземната част (Herba Taraxacum), цветовете (Flores Taraxacum).
Химичен състав:
Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден характер – тараксацин и тараксацерин, които са с неизучен химичен състав; около 40% инулин, които през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества, тритерпенови съединения от в-амиринов и лунеолов тип, в-ситостерол и стигмастерол и около 18% захари, левулоза, сурови протеини и други.
Листата съдържат витамин В2, каротин, витамин С (до 418 мг%), ксантофил, танацитин. Считат се за превъзходен източник на желязо, фосфор и калций. Съдържат и значителни количества протеини. Цветовете съдържат до 120 мг.% каротин, витамини от комплекса В, витамин С и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Основното действие на растението е диуретично, холеретично, апетитовъзбуждащо, засилва обмяната на веществата, намалява холестерола, антиканцерогенно. Съдържащите се в растението горчиви вещества, органични киселини, гликозиди и други, обуславят благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни заболявания. Използват се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Корена на глухарчето се прилага още за засилване на апетита, като слабително и диуретично средство, ефективно действа и срещу затлъстяване при непълно усвояване на мазнините, метеоризъм и атеросклероза, високи нива на холестерола в кръвта. Все по-често и успешно извлеци от корени на глухарче се употребяват и при злокачествени заболявания. Листата на глухарчето са ефективни при диабет, а цветовете са добро витаминозно средство.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 чаени лъжички се заливат с 400 мл студена вода за една нощ. Сутрин ври 5 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна.
ИЛИ: 1 супена лъжица се запарва в 400 мл вряща вода за 60 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено