Разпространение:
По сухи и тревисти места, пасища, храсталаци, често и като плевел, в равнинните терени, докъм 900 м. надморска височина в цяла България.
Описание:
Сем. Сенникоцветни (Umbelliferae).
Многогодишно бодливо, тревисто растение, с вретеновиден, дълъг дълбоко проникващ в почвата корен. Стъблата са изправени и силно разклонени, до 90 см високи. Цветовете са с бели или белезникави венчелистчета, събрани в сбити главички. Цялото растение има синьозелен цвят и е с кълбовидна форма. Цъфти през юли-август.
Използваема част:
Стръкове и корените на растението (Herba Eryngii, Radix Eryngii).
Химичен състав:
Около 0,10% етерично масло, незначителни количества дъбилни вещества, сапонини и танини, флавоноиди и витамин С, розмаринова и оксалова киселина и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Основното действие на растението е диуретично, спазмолитично, болкоуспокояващо. Използва се като диуретично средство при отоци, затруднено уриниране, камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Прилага се при: Заболявания на дихателните и пикочните пътища, доброкачествено оголемяване на простатната жлеза, полова слабост, хемороиди, възпаление на външното и средното ухо.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 супени лъжици от билката се варят в 500 мл вряща вода 5 минути. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 150 мл преди храна.
Коментирането на тази статия е ограничено