Разпространение:
Произходът на вишната не е изяснен. Предполага се, че обикновената вишна е произлязла от естественото кръстосване на дивата череша със степната вишна, която и сега се намира в диво състояние в цяла Европа като нисък храст. Вишната има същото световно разпространение, както черешата. В България вишната е застъпена сравнително в по-ограничени размери почти из цялата страна. Развива най-добре на леки, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви.
Описание:
Сем. Розоцветни (Rosaceae).
Представлява овощно дърво, чиито плодове и зелена маса притежават лечебни свойства. Израства на височина до 8 метра и има широка, несиметрична корона. Листата и са с елипсовидна до яйцевидна, продълговата форма, с последователно разположение на клончетата.
Цветната маса на дървото е бяла, с големина около 2-3 см. Плодовете са червени с костилка и със сферична форма. Цъфти през април-май месец.
Използваема част:
Употребяват се плодовете, дръжките и листата на вишната.
Химичен състав:
Захароза, азотни съединения, танини, инозин, фенолни съединения, минерални соли, органични киселини, витамини (С, К, група В, РР, провитамин А), микро- и макроелементи, лимонена киселина, кумарин и други.
Лечебно действие и приложение според народната медицина и съвременната фитотерапия:
Действа освежаващо и ободряващо. Също така има общоукрепващо, противовъзпалително, кръвоспиращо и силно пикочогонно действие – при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Помага при асцит, отоци, анемия, хепатит, рахит. Благоприятства състояния, придружени с високо кръвно налягане и запек.
Прилага се при: Чернодробни и бъбречни заболявания, укрепва сърдечната система.
Препоръчителна дневна доза за възрастен:
2 супени лъжици се варят 500 мл вряща вода 5 минути. Кисне 30 минути и се прецежда. Пие се 3 пъти по 150 мл преди хранене.
Коментирането на тази статия е ограничено